25 цитата от “Алиса в Страната на чудесата” и “Алиса в Огледалния свят”
Представям ви 25 любими цитата от книгите “Алиса в Страната на чудесата” и “Алиса в Огледалния свят” на Луис Карол. Приятно четене!
Алиса в Страната на чудесата
“ — Мисля, че бихте могли да употребите времето си за нещо по-полезно — каза тя, — отколкото да го хабите, като задавате гатанки, които нямат отговори.
— Ако познавахте времето тъй добре, както аз го познавам — каза Шапкаря, — нямаше да кажете, че го хабим. Времето е личност. Не може да се хаби една личност.”
“ „Не, най-първо ще погледна“ — си каза тя и потърси дали е писано „отровно“ или не. Беше чела приказки за деца, които се изгаряли, които били изяждани от диви зверове (и още други такива неприятни случки) само защото не могли да запомнят простите правила, на които техните приятели ги учели. Например: червено нажежен ръжен ще те изгори, ако го държиш по-дълго в ръцете си; ако порежеш пръста си много дълбоко с нож, обикновено потича кръв; и това, което никога не забравяше: ако пиеш много от шише на което пише „отрова“, току-речи е за вярване, рано или късно, да ти стане лошо.”
“ — Ако всеки си гледаше работата — изръмжа Херцогинята дрезгаво, — светът щеше да се върти много по-бърже, отколкото сега!”
“Безсмислено е да започна от вчера, защото вчера не бях същата.”
“ — Започни от началото — каза Царя важно — и продължавай, докато стигнеш края; сетне спри.”
“ — Би ли ми казал кой път да хвана оттук?
— Зависи накъде отиваш — отвърна Котака.
— Все едно накъде… — каза Алиса.
— Тогаз е все едно кой път ще вземеш — рече Котака.
— …само да стигна някъде. — добави Алиса, за да поясни.
— О, сигурно ще стигнеш — рече Котака, — но трябва да вървиш доста дълго…”
“Но Алиса беше вече толкова свикнала да очаква само чудновати случки, че сега обикновеният живот изведнъж й се стори тъп и глупав.”
“ — Искате да кажете, че не можете да си налеете по-малко от нищо — каза Шапкаря. — То е лесно да си налеете, щом не сте си налели досега.”
“ — Боже, боже! Колко чудно е всичко днес! А всичко беше тъй обикновено! Дали не ме е сменил някой през нощта? Чакай да помисля: бях ли същата, когато станах тая сутрин? Струва ми се… като че ли се чувствах някак особено. Но ако не съм същата: коя съм, тогава? Ах, ето голямата загадка!”
“ — Но аз не искам да ида при побъркани — забеляза Алиса.
— А! Не може иначе — рече Котака. — Ние всички сме побъркани. Аз съм побъркан. Ти си побъркана.
— Отде знаеш, че съм побъркана! — каза Алиса.
— Сигурен съм — рече Котака, — иначе нямаше да дойдеш тука.”
“Когато аз стана Херцогиня — си каза Алиса (с глас, от който се разбра, че тя се съмнява дали ще се случи това някой ден), — в кухнята ми няма да има пипер. Супа може да се готви и без пипер… А изглежда винаги той прави хората избухливи — продължи тя много доволна, че е открила ново правило. — Оцетът ги прави кисели, лайкучката — горчиви, а… а захарта прави децата благи! Да знаеха само това хората, нямаше толкова да я пестят…”
“Обикновено си даваше доста добри съвети (макар никога да не се вслушваше в тях)”
“ „Днес“ никога не е „утре“ ! Можеш ли да се събудиш и да си речеш: „Е, днес най-после е «утре» ! “ — нали разбираш? ”
“Не си представяй никога, че не си друго освен това, което би могло да се види на други, че това, което си била или би могла да бъдеш, не е било друго освен това, което си била или би могло да им се види друго.”
“ — Първо приключенията — рече Грифона нетърпеливо. — Обясненията траят винаги страшно дълго!”
“ — Ей, че си дете! — каза Херцогинята. — Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш.”
Алиса в Огледалния свят
“ — Няма смисъл да опитвам — каза тя. — Човек не може да вярва невъзможни неща.
— Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно — каза Царицата. — Когато бях на твоята възраст, аз се упражнявах по половин час всеки ден. Какво! Понякога успявах да повярвам не по-малко от шест невъзможни неща само преди закуска”
“ — Истинска съм! — каза Алиса и започна да плаче.
— Няма да станеш нито капка по-истинска, като плачеш — забеляза Туидълди. — Пък изобщо няма за какво да се плаче.
— Ако не бях истинска — каза Алиса, като се усмихна през сълзи, тъй като всичко това й се стори много смешно, — нямаше да мога да плача.”
“Ако ти повярваш в мене, и аз ще повярвам в тебе. Съгласна ли си?”
“Когато не се сещаш за някоя дума, казвай я на чужд език, стъпвай с пръстите навън и помни коя си!”
“А пък тук, нали разбираш, за да останеш на едно и също място, трябва да търчиш колкото ти краката държат. А ако искаш да стигнеш някъде другаде, то трябва да търчиш поне два пъти по-бързо.”
“Щом веднъж кажеш нещо, то остава и ти трябва да си теглиш последствията от това.”
“Котките имат много лош навик (забеляза веднъж Алиса): каквото и да им кажеш, само мъркат.
Ако мъркаха за „да“ и мяукаха за „не“ или имаха някакво друго подобно правило, казваше тя, тогава би могло да се води разговор. Но как можеш да разговаряш с някого, щом той казва винаги едно и също нещо?”
“ — Не знаеш как се реже огледален сладкиш — забеляза Еднорога. — Най-напред го раздай, а после го нарежи!”
“ — Така е, когато човек живее наопаки — отвърна мило Царицата. — Отначало винаги се чувствуваш малко замаяна.
— Да живея наопаки ли? — повтори крайно учудена Алиса. — Никога не бях чувала подобно нещо!
— Но в това има едно голямо предимство — продължи Царицата: — паметта на човека работи в две посоки.
— Аз знам положително, че моята памет работи в една посока — забеляза Алиса. — Не мога да си спомня неща, преди те да се случат.
— Много бедна памет имаш, щом работи само назад — забеляза Царицата.”
Източник:
Луис Карол, Алиса в страната на чудесата и в огледалния свят
Вечните детски романи, №1. Приказни повести.
ІV изд.
Пан, София, 1996
