25 цитата от “То”
„То“ от Стивън Кинг е един от най-известните романи на ужасите, в който детските страхове, мрачните тайни и силата на миналото се преплитат в незабравима история. Зад свръхестествения ужас се крият теми като приятелството, смелостта, паметта и трудния преход от детството към зрелостта. В тази колекция ще откриете 25 цитата от „То“ на Стивън Кинг – въздействащи мисли за човешката природа, страха, самотата и спомените, които продължават да ни преследват. Потопете се в зловещата атмосфера на романа и открийте думите, които разкриват не само силата на ужаса, но и уязвимостта на човешката душа.
Страхът, приятелството и тайните на детството
“Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно — от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа.”
“Това е инстинкт, скъпа… а мисля, че инстинктът е железният скелет под всички наши заблуди, че имаме свободна воля.”
“Навярно сама разбираш, че възрастните хора рядко се чувствуват задължени да изпълнят на всяка цена обещания, които са дали като хлапета.”
“Детските страхове най-често можеха да се съберат в едно лице… а ако се налагаше да използува примамка — е, кое дете не обича клоуните?”
“Понякога възрастните… нали ги знаеш, обичат да се шегуват с децата. Защото децата са готови да вярват на всичко. Не е хубаво да лъжеш децата, дори на шега, но понякога възрастните го правят.”
“Онова, което видя в този миг, бе толкова страшно, че и най-мрачните му фантазии за чудовището от мазето изглеждаха като сладки сънища в сравнение с него: онова, което видя, унищожи разсъдъка му с един жесток, хищен замах.”
“Сега трябваше да се върне към собствената си личност, а това беше трудно — от година на година ставаше все по-трудно. Лесно е да бъдеш храбър, когато си в чужда кожа.”
“Той усети как в паметта му зейват нови гробници; вонеше не на разложени тела, а на разложени спомени, което беше още по-страшно.”
“Потеглям, защото всичко, което съм имал и имам сега, е свързано някак с онова, което извършихме тогава, а в този свят щом си получил нещо, трябва да плащаш. Може би затова Господ най-напред ни прави деца и ни слага по-близо до земята, защото знае, че трябва много падане и кръв, додето човек усвои този простичък урок. Щом си получил нещо, ще плащаш, каквото си платил става твое… и твоето рано или късно се връща при теб.”
“Никога не се бе замислял дали е самотен. Нямаше приятели, но си имаше книги и мечти.”
“Обичаше мириса на книги — пикантен и някак приказен мирис. Понякога обикаляше край лавиците в отдела за възрастни, гледаше хилядите томове и си представяше безброй съдби във всеки от тях, също както в късните октомврийски следобеди се разхождаше по улицата сред здрач и дим от горящи листа и докато слънцето се превръщаше в мътна оранжева чертичка на хоризонта, той си представяше как живеят хората зад прозорците — как се смеят, как се карат, как подреждат цветя, как хранят децата или котките, какви са лицата им докато гледат телевизия.”
“Болен е, не ще и дума, ала не от вирус или фантомна треска. Отровен е от собствените си спомени.”
“За миг го обзе безумна надежда: може би това наистина бе кошмар. Може би щеше да се събуди в креватчето, облян в пот, разтреперан, даже разплакан… ала жив. В безопасност. Сетне той прогони мисълта. Чарът й бе смъртоносен, утехата — гибелна.”
“Самодоволството е просто вяра в една реалност, която в крайна сметка се оказва безплоден сън.”
“Но приятелите си не можеш да излъжеш, Бев. Не можеш да излъжеш ония, които те обичат.”
“От онзи ден вече можехме спокойно да си вървим по пътя и като се оглеждам назад сега, за нищо не съжалявам. Хубав ни беше животът тук, а колкото до туй, че понякога сънувам кошмари за онзи пожар… е, не може човек да има нормален живот, без да си спечели някой и друг кошмар.”
“Защото когато копнееш за някого тъй отчаяно, както аз копнеех за Ричи — или за който и да било от тях — вече просто не можеш да вярваш на никакви разумни доводи. Най-умело лъжем самите себе си.”
“Кой ще ти дава пет долара за филми на ужасите, като може да ги види във вестник за трийсет и пет цента, или пък да ги слуша по радиото без пари?”
“Може би, помисли той, изобщо не съществуват добри и лоши приятели… може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях винаги си струва да се боиш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш, ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.”
“Всяка жива твар трябва да живее по законите на тялото, което обитава. За пръв път То осъзна, че способността да сменя формите си може да се окаже не само предимство, но и пагубен недостатък.”
“По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо… може пък и да е вярно; кой казва, че щастливият край е измислица? Не всички корабчета изчезват сред мрака, без да срещнат слънчев лъч или ръката на друго дете; ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често и затова трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог.”
“Но с обединени сили те бяха открили една страшна тайна, която То не бе подозирало дотогава: че вярата е нож с две остриета. Ако десет хиляди средновековни селяци могат да сътворят вампир с вярата си в него, то сред тях ще се намери един — най-вероятно дете — който да измисли и смъртоносния трепетликов кол. Ала колът е само глупаво късче дърво; съзнанието е онзи чук, който го забива в гърдите на вампира.”
“Печално! Колко печално кратко живеят човеците! И всеки живот е късичко разказче, писано от идиот!”
“Питаше се дали някой ще му повярва какво е видял. Питаше се дали сам си вярва.”
“Цялата предна нощ е отминала като в сън. Докато не спира да пътува, да напредва, да отхвърля километър след километър, сънят продължава. Ала сега е спрял — по-точно знакът го спря — и се е събудил, за да осъзнае странната истина: сънят е самата реалност.”
“Ако грамадните колела на вселената са добре регулирани, то доброто винаги трябва да уравновесява злото… ала и доброто може да бъде ужасно.”
Източник:
Стивън Кинг. То. Книга първа
Първа публикация за България
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1992
Стивън Кинг. То. Книга втора
Първа публикация за България
Издателска къща „Плеяда 7“, София, 1992
Снимка: Photo by Nick Romanov on Unsplash
