25 цитата от “Граф Монте Кристо”
„Граф Монте Кристо“ от Александър Дюма-баща е класически приключенски роман за предателството, отмъщението, справедливостта и силата на надеждата. Историята на Едмон Дантес разкрива колко дълбоко могат да променят човека страданието, любовта и желанието за възмездие. В тази колекция ще откриете 25 цитата от „Граф Монте Кристо“ – запомнящи се мисли за живота, щастието, човешката природа и изпитанията, които ни учат да ценим свободата и надеждата. Потопете се в мъдростта на Александър Дюма и открийте думи, които продължават да вълнуват читателите и днес.
Предателство, отмъщение и пътят към справедливостта
“Цялата човешка мъдрост се включва в двете думи:
Чакай и се надявай!”
“А вам, Морел, ето тайната на поведението ми към вас: на този свят няма нито щастие, нито нещастие, има само сравняване между едно състояние и друго. Нищо повече. Само който е изпитал безгранична злочестина, може да изпита безгранично щастие. Човек трябва да е пожелал да умре, Максимилиан, за да разбере колко хубав е животът.”
“Всеки искаше да чуе думите му, както става винаги с хора, които говорят малко и не казват никога незначителни неща.”
“Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали — без да го познаем.”
“Но на този свят трябва да се рискува нещо.”
“Винаги съм се страхувал повече от едно перо, от едно шишенце мастило и един лист хартия, отколкото от сабя или пистолет.”
“За всяко зло има два цяра: времето и мълчанието.”
“Лошите хора не умират така, защото господ сякаш ги пази, за да си послужи с тях за възмездията си.”
“Сърцето се пръсва, когато, разширено прекомерно под топлия повей на надеждата, се свива и затваря изведнъж от студа на действителността!”
“Разтърсете света, променете облика му, занимавайте се с безумни дела, станете престъпник, ако трябва, но живейте!”
“Слушайте, тъй като ни е на път, да се отбием за малко при господин дьо Монте Кристо; той ще ви поразсее; чудесен е, ако трябва да ободри някого, защото за нищо не разпитва; а според мене най-добре утешават тия, които никога не разпитват.”
“Зная, че светът е салон, който трябва да напуснете учтиво и почтено, тоест като се поклоните и платите комарджийските си дългове.”
“Ето какво значи приятелска преданост: да дадеш другиму жената, която желаеш само за любовница.”
“Ние никога не сме се изплатили към тези, които са ни помогнали — рече Дантес, — защото и когато вече не им дължим пари, дължим им благодарност.”
“Но Мерседес се усмихваше и гледаше всички, които я заобикаляха, и нейната усмивка и поглед казваха така откровено, както биха казали това тези думи: „Ако сте ми приятели, радвайте се с мене, защото наистина аз съм щастлива!“ ”
“ — И това тъкмо ме плаши — рече Дантес, — струва ми се, че човек не е създаден за такова лесно щастие! Щастието прилича на онези дворци от омагьосаните острови, вратите на които вардят дракони. Трябва да се бориш, за да го завоюваш, и аз наистина не знам с какво съм заслужил щастието да бъда съпруг на Мерседес. ”
“Но цивилизацията ни е дала нужди, пороци, изкуствени желания, които понякога задушават в нас добрите нагони и ни водят към злото. Оттам и правилото: ако искаш да откриеш виновника, търси оня, комуто извършеното престъпление е могло да принесе полза!”
“Това беше се случило няколко пъти; Дантес, възвърнат от самотата в света, изпитваше от време на време властна нужда да остане сам. А къде самотата можеше да бъде тъй безпределна и поетична, както на един кораб, който плава сам в морето, през мрака на нощта, в мълчанието на безкрая?
Сега самотата беше населена от мислите на Дантес, нощта осветена от бляновете му, мълчанието оживено от надеждите му.”
“За нещастието и щастието знаят само стените; стените имат уши, но нямат език.”
“ — А сега — рече си непознатият — сбогом, доброта, човеколюбив, благодарност… Сбогом на всички чувства, които радват сърцето… Аз замених провидението, за да наградя добрите… Сега нека богът на отмъщението ми отстъпи мястото си, за да накажа злите!”
“„Никога“ е голяма дума! Но не е малко и това, че я казваш.”
“А пък аз обичам призраците; не съм чувал мъртвите да са сторили за шест хиляди години толкова зло, колкото живите правят за един ден.”
“Всичко ни действува според настроението, в което се намираме.”
“Вярно е значи, че всяка наша постъпка оставя в миналото ни тъмни или светли следи! Вярно е значи, че стъпките ни в тоя живот са като пълзене на влечуго, което оставя зад себе си диря! За мнозина, уви, тази диря е от собствените им сълзи.”
“Особеността на душевните рани се състои в това, че не се виждат, но и не зарастват; те зеят в сърцето, болезнени и готови да кървят от най-леко докосване.”
Източник:
АЛЕКСАНДЪР ДЮМА, ГРАФ МОНТЕ КРИСТО (I том, роман)
Трето издание
Издателство „Народна младеж“, София, 1981
АЛЕКСАНДЪР ДЮМА, ГРАФ МОНТЕ КРИСТО (II том, роман)
Четвърто издание
Издателство „Народна младеж“, София, 1987
Снимка: Photo by Bruce Warrington on Unsplash
