15 цитата от “Пътеводител на галактическия стопаджия”
Представям ви 15 любими цитата от поредицата “Пътеводител на галактическия стопаджия” на Дъглас Адамс. Приятно четене!
“ — Вярно е, разбира се, че науката е постигнала някои забележителни неща, но лично аз бих предпочел да съм щастлив, отколкото да съм прав. Винаги.
— А щастлив ли сте?
— Не. И тъкмо в това е трагедията.
— Жалко — каза Артър съчувствено. — Иначе звучеше доста добре като предписание как да живееш.”Пътеводител на галактическия стопаджия
“Едно от най-големите затруднения, които Трилиън срещаше при взаимоотношенията си със Зейфод, идваше от това, че все още не се бе научила да познава кога се прави на глупак просто за да приспи вниманието на хората, кога се прави на глупак, защото го мързи да мисли и иска някой друг да върши това вместо него, кога се прави на ужасен глупак, за да скрие факта, че всъщност нищо не разбира, и кога е наистина един неподправен глупак.”
Пътеводител на галактическия стопаджия
“ — Времето е химера — каза той. — А времето за обяд — двойно по-голяма.”
Пътеводител на галактическия стопаджия
“Всеизвестен и от голямо значение е фактът, че нещата не винаги са това, което изглеждат, че са. Например на планетата Земя човеците винаги са смятали, че са по-интелигентни от делфините, щом като са създали толкова много — колелото, Ню Йорк, войните и т.н., — докато делфините не могат нищо друго, освен да се шматкат из водата и да се забавляват. И обратно, делфините винаги са вярвали, че са по-интелигентни от човека — и то точно по същите причини.”
Пътеводител на галактическия стопаджия
“Тази планета има — или по-точно имаше един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувстваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.”
Пътеводител на галактическия стопаджия
“Струваше му се, че целият му живот е някакъв странен сън, а понякога се питаше и кой всъщност го сънува и дали му се харесва.”
Пътеводител на галактическия стопаджия
“Съществува една теория, според която ако някой някога открие точно какво представлява Вселената и защо я има, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо.
Съществува и една друга теория, според която това вече се е случило.”Ресторантът на края на Вселената
“Беше един мечтател, мислител, умозрителен философ или според думите на жена му идиот.”
Ресторантът на края на Вселената
“Историята на всяка велика галактическа цивилизация преминава през три различни и ясно очертани периода: оцеляване, любознателност и изтънченост, известни също и като периодите на „как“, „защо“ и „къде“.
Например първият период би могъл да се характеризира с въпроса „Как да се нахраним?“, вторият с въпроса „Защо се храним?“, а третият с въпроса „Къде ще обядваме?“ ”Ресторантът на края на Вселената
“Е, това не е нещо, на което те учат, нали? Претърсих душата си и открих, че никъде в моето възпитание, дори в първичните ми инстинкти, няма нищо, което да ми каже как да реагирам на човек, който най-спокойно, както си седи пред мен, просто ми открадва една бисквита.”
Сбогом и благодаря за рибата
“Беше толкова неочаквано прозрение… години на почти незабелязвана тревога просто си отиват, сякаш оставяш нещо тежко, сякаш черното и бялото стават цвят, сякаш някой полива изсъхнало растение. Внезапната промяна, която сякаш ти казва: „Остави настрана тревогите си, светът е добро и прекрасно място. Това наистина е много лесно!“ ”
Сбогом и благодаря за рибата
“ — А какъв смисъл има да ми показваш нещо, което не мога да видя?
— За да можете да разберете, че ако просто виждате нещо, това не означава, че то е там. И че ако не виждате нещо, това не означава, че то не е там. Зависи само от сетивата ви.”Почти безобидна
“Идваш при мен за съвет, а не можеш да понесеш нищо, което не ти е познато. Хъм… Значи трябва да ти кажа нещо, което вече знаеш, но да ти го кажа така, че да ти се стори новост, а? ”
Почти безобидна
“Миналото да си стои където е, а настоящето да върви напред, към бъдещето.”
Почти безобидна
“ — Къщата край морето — продължи старецът, — дори не е нужно да е край морето. Макар че най-хубавите са там. Всички ние обичаме да се събираме при гранични обстоятелства.
— Така ли? — попита Артър.
— Там, където сушата и водата се срещат. Където земята се среща с въздуха, където тялото се среща с ума. Където пространството се среща с времето. Обичаме да седим от едната страна и да гледаме другата.”Почти безобидна
Източник:
Дъглас Адамс. Пътеводител на галактическия стопаджия
Първо издание
„Георги Бакалов“, Варна, 1988
Дъглас Адамс. Ресторантът на края на Вселената
„Хемус“, София, 1999
Дъглас Адамс. Сбогом и благодаря за рибата
„Петрум Ко“, София, 1993
Дъглас Адамс, Почти Безобидна
Първо издание
„Петрум Ко.“ ООД София, 1993
Снимка: на Free-Photos от Pixabay
