45 цитата от “На изток от рая”
Романът „На изток от рая“ на Джон Стайнбек е изпълнен с дълбоки размисли за живота, любовта, доброто и злото и свободата на човешкия избор. В тази колекция ще откриете 45 избрани цитата от „На изток от рая“ – мъдри мисли за човешката природа, съдбата и възможността сами да избираме своя път. Приятно четене!
Любов, избор и вечната борба между доброто и злото
“ — Сега разбирам. Думата беше „тимшел“. „Ти можеш“.
— Тимшел. И ти каза, че…
— Казах, че в тази дума се съдържа величието на човека, стига да иска да се възползва от него.“
“Не можеш да се бориш против парите без пари.“
“Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.“
“Но докторът е прав. Човек може на всичко да издържи. В това отношение сме невероятни животни.“
“И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.“
“Някои хора мислят, че ако оздравеят, ще затъмнят славата на своето страдание. Но компресът на времето не признава никаква слава. Всеки оздравява, само трябва да изчака.“
“Късмет! Колко пъти съм го имал? Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!“
“Понякога мълчанието е най-красноречиво.“
“Прекалено умна бе тя. Изрече най-добрата от всички лъжи — истината.“
“Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът му не разрешава. Тъй или иначе, можем да опитаме. Какво ще кажете?“
“Да ти кажа ли, за мен правилото е: колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.“
“И аз подозирам, че стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.“
“Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.“
“Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.“
“Помисли! Може би играеш някаква роля на една огромна сцена, чиято единствена публика си ти?“
“Понякога — мислеше Самуел — твоят противник може да ти помогне повече от приятеля.“
“Усмихна й се, както човек би се усмихнал на един спомен.“
“Разбира се, хората се интересуват само от себе си. Ако една история не се отнася до слушателя, той няма и да я чуе. Та оттук изведох и правилото: голяма и трайна е онази история, която се отнася до всички, инак би се изгубила. Чуждото и необяснимото са безинтересни, само дълбоко личното и познатото.“
“Хората са доволни, когато си нещо, за предпочитане — каквито са те.“
“Едни деца искат да се правят на малки, други — на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.“
“ — Имах доста време. Искам нещо да те питам. Освен последния ужас нищо друго не помня. Беше ли тя много красива, Самуел?
— За тебе, да, защото сам я беше създал. Според мен ти не виждаше нищо друго освен своето създание.“
“Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.“
“Не, за урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища — видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.“
“В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест.“
“Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?“
“Опитай се да повярваш, че нещата не са нито толкова добри, нито толкова лоши, колкото ти изглеждат.“
“Обичам лошата миризма на старите книги и сладостния аромат на задълбочената мисъл.“
“Човек, който не извлича поука от преживяното — казваше той, — е глупак.“
“Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.“
“ — А когато тя си отиде, той какво направи?
— Умря — каза Ли. — Ходеше, но беше мъртъв.“
“Да, така е. Но отсега те предупреждавам, че не тяхната кръв, а твоето подозрение може да събуди злото у тях. Те ще станат такива, каквито ги направиш.“
“Дали човек ще открие в децата си добро или зло, то ще бъде само онова, което сам е посадил у тях.“
“Голяма загадка са имената. Тъй и не узнах името ли се оформя от детето, или детето се променя така, че да отговаря на името си. Едно обаче е сигурно: лепнат ли някому прякор, значи му е било дадено неподходящо име.“
“Човек се наскърбява повече, ако не повярват на истината, а на лъжата, която изрича. Голяма смелост се изисква да поддържаш една истина, неприемлива за света.“
“Нали затова разговарям с вас. Вие сте от ония редки личности, които могат да сложат граница между наблюдението и предубеждението. Виждате нещата каквито са, докато повечето хора виждат само онова, което очакват.“
“Но омразата не може да живее сама. Тя има нужда от любов, която да я възпламенява — нещо като примамка или като подтик.“
“В неговото съзнание тя притежаваше двете най-велики заложби: беше хитроумна и знаеше кога да сложи спирачка.“
“Да преживяваш или да трупаш пари — възбудено каза Ли. — Лесно е да се печелят пари, ако става дума за парите, от които имаш нужда. Но с нищожни изключения, хората не искат пари. Те искат разкош, искат да бъдат обичани, да им се възхищават.“
“Да знаеш, не са много нещата, които съм искал в живота си. Доста рано се научих да не искам баща си и майка си. Да искаш много, значи да си спечелиш и много огорчения.“
“В истината има повече красота, дори когато красотата е отвратителна.“
“Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре — забрави го!“
“Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото — човек, който не приказва, е човек, който не мисли.“
“Ние може би не разбираме Кати, но, от друга страна, сме способни на много неща в различни посоки, на големи добродетели и на големи пороци. Та кой от нас в мислите си не е решавал да се окъпе в черната вода от приказката? Навярно у всекиго от нас има по едно скрито блато, в което се въдят и растат, и укрепват всякакви грозни и долни неща. Ала ние ограждаме тези плаващи твари и рекат ли да изпълзят навън, подхлъзват се и падат назад. Не е ли обаче възможно в мрачните блата на някои хора злото така да се развие, че да се прекачи през оградата и да плъпне на свобода? Няма ли такъв човек да стане за нас чудовище? И не сме ли по някакъв начин сродени с него чрез тези наши скрити води? След като ние сме ги измислили, би било абсурдно да не разбираме еднакво и ангелите, и дяволите.“
“За добродетелите си мислим, че ги научаваме, понеже за тях слушаме непрекъснато. А грехът е по природа в нас.“
“И сега, когато не си длъжна да бъдеш съвършена, можеш да бъдеш добра. Нали?“
Източник:
Джон Стайнбек. На изток от Рая
Първо издание
Народна култура, София, 1986
Снимка: Photo by Nuril Ahsan on Unsplash
