60 цитата от “Портретът на Дориан Грей”
В романа „Портретът на Дориан Грей“ Оскар Уайлд изследва красотата, младостта, морала и скритата страна на човешката природа. В тази колекция ще откриете 60 цитата от „Портретът на Дориан Грей“ – проникновени мисли за любовта, суетата, съвестта и разликата между външния образ и истинската същност на човека. Потопете се в остроумните наблюдения на Уайлд за обществото и вечните противоречия на човешката душа.
Красотата, суетата и тъмните тайни на човешката душа
“Истинският живот е един хаос, но във въображението винаги има безпощадна логика. Именно въображението буди угризенията на съвестта за извършените престъпления. Именно то рисува пред очите отблъскващите последици от тях. В реалния свят злото не се наказва, а и доброто не се възнаграждава. Успехът съпътства силния, несполуката преследва слабия. Това е всичко.”
“Опитът няма никаква етическа стойност. Той е само названието, което хората дават на своите грешки.”
“Днес хората знаят цената на всичко, но не умеят да измерват истинската стойност.”
“Мъжете се женят от скука, а жените се омъжват от любопитство. И едните, и другите остават разочаровани.”
“Единственото обаяние на миналото е в това, че е минало.”
“Младите хора искат да бъдат верни и не са, старите искат да изневерят, но не могат. Ето това е всичко.”
“Да обичаш, значи да превъзмогнеш себе си.”
“А що се отнася до знаменията, такова нещо не съществува. Съдбата не ни изпраща предвестници. Защото или е прекалено мъдра, или е прекалено жестока.”
“ — Сигурно пари? — каза лорд Уърмор и смръщи лице. — Е, сядай и говори. Младите хора днес си въобразяват, че парите са всичко.
— Да — промърмори лорд Хенри, като поправи цветето в бутониерата си, — а когато поостареят, вече са напълно уверени, че е така.”
“Мило момче, никоя жена не може да бъде гениална. Жените са декоративен пол. Никога нямат какво да кажат, но го казват очарователно. Те олицетворяват тържеството на материята над мисълта, както ние мъжете олицетворяваме тържеството на мисълта над морала.”
“ — Всички пътища свършват на едно място, скъпа Гладис.
— А кое е то?
— Разочарованието.”
“ — Обожавам простите удоволствия — каза лорд Хенри. — Те са последното убежище за сложните натури. Но не обичам драматичните сцени освен в театъра. Какви безразсъдни хора сте и двамата! Чудя се кой е изказал твърдението, че човекът е разумно същество! Струва ми се, че това е най-неуместното от всички твърдения. Човекът притежава какво ли не, но в никакъв случай разум.”
“Защото притежавате най-великолепната красота на младостта, а младостта е единствената ценност, която си заслужава да се притежава.”
“Цигарата е най-съвършеният вид съвършено удоволствие: дава ти остро усещане, но те оставя неудовлетворен.”
“Това е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата ти да те лекува от преживяванията.”
“Да си естествен, е поза, при това, знам го добре, поза, която дразни хората повече от всички други.”
“Съвестта е само другото име на страха, неговата фирма.”
“Има едно-единствено по-лошо нещо на света от това да говорят много за теб и то е — да не говорят изобщо.”
“Това, смятам, се дължи на обстоятелството, че ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами.”
“Когато сме щастливи, винаги сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи.”
“Животът е твърде кратък, за да поемаш върху плещите си товара на чуждите грешки. Всеки човек живее свой собствен живот и плаща със своя цена за него. Жалко е само, че много често изплащаме една единствена грешка. Изплащаш, изплащаш и няма край. В своите отношения с човека съдбата никога не приключва сметките си.”
“ — Аз соча истините на утрешния ден.
— А пък аз предпочитам заблудите на днешния .”
“Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост.”
“ — Какво ще кажеш за изкуството? — попита тя.
— То е болест.
— А любовта?
— Илюзия.
— А религията?
— Моден заместител на вярата.
— Ти си скептик.
— Не съм. Скептицизмът е началото на вярата.
— Какъв си тогава?
— Да определиш, значи да ограничиш.”
“Чудовищно е — каза най-сетне той, — че днес хората имат навика да говорят зад гърба ти неща, които са напълно верни.”
“Tова е една от най-големите тайни на живота: умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата ти да те лекува от преживяванията.”
“ — Защото да влияеш на някого, означава да вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си мисли и не изгаря от собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност. В наши дни обаче хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения — задължението към себе си. Не може да се отрече, че всички са милосърдни. Хранят гладния, обличат бедняка. Собствените им души обаче търпят студ и глад. Ние, хората, загубихме смелостта си, а може би и никога не сме я притежавали. Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от бога, който всъщност е тайната на религията, са двете начала, които ни ръководят. И все пак…”
“Днешният идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност.”
“Изглежда, забравяш, че съм женен и че единствената прелест на брака е в неизбежните взаимни лъжи, които изпълват живота на съпрузите. Никога не знам къде е жена ми, а жена ми никога не знае какво правя аз. Когато се срещнем, а ние се срещаме понякога — когато отиваме някъде на вечеря или на прием у херцога, — си разказваме с най-сериозно изражение най-невероятни измислици. Жена ми прави това много добре, всъщност, много по-добре от мене. Тя никога не греши в датите, а аз все обърквам нещо. Но и когато ме хване в лъжа, не ми прави сцени. Понякога ми се иска да ми се разсърди; но тя само ми се присмива.”
“Единствената разлика между прищявката и „вечната любов“ е това, че прищявката трае малко по-дълго.”
“И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнеш да го криеш.”
“Това, смятам, се дължи на обстоятелството, че ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами.”
“Единственият начин да се отървем от изкушението, е да му се подчиним.”
“ — Колко е тъжно! — прошепна Дориан Грей, без да откъсва поглед от портрета си. — Колко е тъжно! Аз ще остарея, ще стана уродлив и отвратителен, а портретът ще си остане вечно млад. Никога няма да надмине възрастта на днешния юнски ден… Ако можеше да стане обратното! Ако можеше аз да остана вечно млад, а да се състари портретът! За това… за това… бих дал всичко! Да, за това не бих пожалил нищо на този свят! Бих дал душата си!”
“И ще бъде жалко, защото ти ще се промениш. Това, което ми разказваш сега, е истински роман, роман, породен от изкуството, а най-лошото на всеки роман е, че след него човек става съвсем неромантичен.”
“Изкуството е напълно безполезно.”
“Под пурпурния си покров изобразеното върху платното лице можеше да става жестоко, зло и порочно. Какво значение щеше да има това? Никой нямаше да го вижда. Самият той нямаше да го вижда. Защо трябваше да наблюдава отблъскващото падение на душата си? Нали запазваше младостта си — това беше достатъчно. Пък и нима не можеше да стане по-добър? Защо бъдещето трябваше непременно да бъде позорно? Не би ли могъл да срещне в живота си любов, която да го пречисти, да го защити от онези пороци, които вече се бяха загнездили в духа и в плътта му — онези странни, неприели още определена форма пороци, в чиято тайнственост се криеха тяхното обаяние и прелест. Може би някой ден жестокият израз ще изчезне от алените чувствени уста и той ще може да покаже на света шедьовъра на Базил Холуърд.”
“Можем да простим някому, че е създал нещо полезно, стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за оня, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение от собствената му творба.”
“Животът е нерви, фибри и бавно изграждащи се клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая, утринното небе, особеният, обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени, стих от забравена поема, която отново прочиташ, фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш — това са нещата, от които зависи животът ни, уверявам те, Дориан. Браунинг го е написал някъде. Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на бял люляк ме кара да преживявам отново някой от трепетните месеци на моя живот.”
“Обичах те, защото беше прекрасна, защото беше гениална и умна, защото овеществяваше съновиденията на велики поети, защото даваше плът и форма на призраците на изкуството. Ти захвърли всичко това. Стана безинтересна и глупава.”
“Когато човек се влюби, отначало мами себе си, а когато чувствата му отминат, започва да мами другите. Именно това хората наричат любов.”
“Красивите грехове, както и красивите неща, са привилегия само на богатите.”
“Човек винаги може да се държи добре с ония, които са му безразлични.”
“Смехът не е лошо начало на едно приятелство, но е още по-добър негов край.”
“Живеем във век, когато хората четат прекалено много, за да бъдат умни, и мислят прекалено много, за да са красиви.”
“По подобен начин го вълнуваше и музиката, която неведнъж го бе карала да тръпне от вълнение. Но в музиката няма определеност, яснота. Тя създава у нас не нов свят, а по-скоро нов хаос. Думи! Най-обикновени думи! Но колко ужасни, колко ясни, ярки и безпощадни бяха те! От тях не можеш да избягаш. И все пак какво изкусително вълшебство криеха те! Сякаш бяха способни да облекат неясните видения в пластична форма, в тях звучеше особена, сладостна мелодия, като мелодията на цигулка или лютня… Обикновени думи! Нима има нещо по-осезателно от думите?”
“Смятам, че не си прав, Базил, но няма да споря с теб. Спорят само умствено недоразвитите.”
“Опитът няма никаква етическа стойност. Той е само названието, което хората дават на своите грешки.”
“Когато много ми харесват някои хора, никога и никому не съобщавам имената им. Да ги назовеш, е все едно да отдадеш част от тях другиму.”
“Трябва да признаем, колкото и да е тъжно, че сме загубили способността си да даваме на нещата красиви имена. Имената са всичко. Никога не споря за постъпките. Възразявам единствено срещу думите. Ето защо ненавиждам грубия реализъм в литературата. Човекът, който нарича лопатата лопата, трябва да бъде принуден да работи с нея. Той само за това е годен.”
“Всеки портрет, нарисуван с чувство, е всъщност портрет на художника, а не на модела. Моделът е чиста случайност, второстепенен елемент. Не него, а себе си изобразява художникът върху цветното табло.”
“Да бъдеш добър, значи да живееш в хармония със себе си — отвърна бавно той, докосвайки столчето на своята чаша с тънките си бледи пръсти. — Противоречието настъпва тогава, когато си принуден да живееш в хармония с другите.”
“Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но да властвам над тях.”
“Най-ужасното нещо на този свят, Дориан, е скуката. Това е единственият грях, за който не трябва да има прошка.”
“Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.”
“Творецът не бива да бъде обвиняван в болезненост. Творецът може да изобразява всичко.”
“За да си възвърне младостта, човек трябва просто да повтори безумствата си.”
“Изкуството се стреми да разкрие себе си и да скрие твореца.”
“Творецът не е моралист. Морализмът у твореца е непростима маниерност на стила.”
“Уверен съм! Тя притежава не само техника на интерпретацията и ненадминат артистичен усет, но и индивидуалност. А ти сам си ми казвал неведнъж, че не принципите, а индивидуалностите движат света.”
Източник:
Оскар Уайлд. Портретът на Дориан Грей
Първо издание
Народна култура, София, 1980
Снимка: Photo by Kai Oberhäuser on Unsplash
